Поезия

[fred]

Пешо, радвам се че съживи темата и поздрави
да продължим:

КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
РУМЕН ЧЕНКОВ - авторът намерих в мрежата, където има инфо за него.

О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.

Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.

И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!


И едно от Веселин Ханчев, имаше и песен от Георги Кордов по това стихотворение отдавна.

Приказка

Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...

Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?

[fred]

Мдааа, ето една песен за онова, старо време, когато всичко беше хем различно, хем може би същото, както днес:
http://www.youtube.com/watch?v=KNDtjh1nuFA

музика: Йосиф Цанков, текст: Димитър Василев, аранжимент: Николай Арабаджиев, режисьор: Хачо Бояджиев,
И още една на Йосиф Цанков
http://www.youtube.com/watch?v=wsw55...eature=related
и още други:
http://www.youtube.com/watch?v=9RY3-...eature=related
http://www.youtube.com/watch?v=NzVxZ...eature=related
Нещо малко по различно, че ми писна от сръбски, гръцки и чалга простотии пууууу

[fred]

Понеже не намирам подходящ стих (не че няма, ама искам нещо по различно), който да сложа тук, ще пусна един линк към песен на Куин, който си е Коледно пожелание:
Thank God It's Christmas:
http://www.youtube.com/watch?v=5r8bZCXdVNA

[fred]

Мъчен човек
Дамян Дамянов

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

[fred]

Нещо ме удари на Д.Дамянов

***

Най-истински във миг на дива жажда
цени човекът капката вода.
Най-мъдрите си думи в мъка ражда ,
в затвор разбира що е свобода.
Затуй, щом ме лъскаят, че съм умен,
не светла жар - жив огън в мен пращи:
зад всяка моя по-умела дума
по някое страдание крещи.

1974

[Mirela]

РОДНА СТРЯХА


Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Любимото ми от детските години.

[pe60]

МАЙКИТЕ

Разгорят ли звездите навън,
своя огън в среднощни минути
и мъже да сме,в нашия сън..идват те,
с тихи стъпки нечути,
с коси посребрени от сняг.
В сънят ни те идват смълчани,
и усещат челата ни пак,
топлината на майчини длани.

Не мадони от скъпи платна,
не светици с ореоли,
а женици дарили на нас
свойте радости,свойте неволи.
Идват винаги в нужния час,
сякаш все сме деца..да ни сгреят,
и когато не са между нас
скути майчини пак ни люлеят.

Димитър Ценов

[boris037]

• Махмурлук
  На Васил Сотиров
  Снощи много яко се напих.
  Както казват - чак до козирката!
  "Главо, ти ми пречиш - промълвих. -
  Свалям те за малко..."
  И нататък
  стана ясно: ясен хоризонт,
  нищо че на свещ го наблюдавах,
  ясен хляб, преглъщан с тъмен стон,
  ясен ум, макар и помрачняващ...
  Ясно бъдеще пред мен, макар,
  заизкачвайки му стръмнината,
  да се стрепнах в острия му старт,
  та... си понамерих пак главата.
  И дочух как, бог да я прости,
  мама от отвъд ми се обади:
  "С глътката внимавай, синко, ти!
  В тъмното й можеш да пропаднеш..."
  Кой да слуша!
  И без капка свян
  викнах я: "Ела да ти налея!
  Мъчно ми е, не че съм пиян,
  а че утре пак ще изтрезнея!

[pe60]

Кажете й

Пак е дошла пролетта,
дворът е пълен с цветя.
Пак съм щастлив и засмян,
пак съм щастлив,вече сам.
Кажете й!

Пак птици ще долетят,
до мойта стряха,ще спрат.
Те пак,ще свият гнездо,
до мойто празно стъкло.
Кажете й!

Пак утрото,пролетта,
спят тихо наще деца.
Аз съм..добре,няма как,
в седем ставам пак.
Кажете й!

Вчера малкият ме попита -
Къде е мама?..Да и напишем ли писмо?
А малката го гледаше учудено,
тя още нищо не е разбрала....
Но вярвам,че и двамата,
като порастнат,ще ни осъдят.

Като страшна непреминала истина,
аз съм сам и дълбоко притиснал съм,
празнотата си...пролетта.
По навик търся в ноща,
нейната нежна ръка..Обичам,я!
Това само не казвайте.

1974г. Васил Андреев

[fred]

Не бях идвал тук-но има и нови и стари участници супер
Е и от мен една класика:

Да се завърнеш в бащината къща

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...


Димчо Дебелянов

[fred]

На залез
На Хр. Б.



На залез пустинята става на жар
Прелива се в злато във мед и в сребро
Лумва в небето безумен пожар
И ни пречиства от всякакво зло

На залез пустинята става поема
В мастило превръща се вековният пясък
Когато ще пиша от него ще взема
Та моите рими да се раждат във блясък

На залез пустинята става на песен
И сякаш всяка джамия запява
Потъвам в молитва слушам унесен
Само пепел от кръвта ми остава

На залез пустинята става на вино
И слънцето черпи с него за сбогом
Небето пияно е с воал от коприна
В която втъкани са нишки от огън

На залез пустинята става магия
Във топка кристална заключва ме тя
Тъй своите стихове не мога да скрия
Когато потъна във вечността.

Борис Жогов

[pe60]

ТРЕВА

Живея просто. Като дъх.
Помни това!
Не съм скала, не съм и връх,
а съм трева.

Над мене зимни ветрове
току фучат.
И под дълбоки снегове
стоя. Мълча.

Напролет пак - безшумен гръм -
ще се явя,
желано-страстна - като сън
и синева.

По мене влюбени жени
ще завървят.
Ще виждат в мен зелен и син,
и тих светът.

Рекат ли да ме окосят -
уж за сено! -
Ти вярвай, аз ще прораста.
Дано. Дано!

Павел Матев

[fred]

Да слушаш

Да слушаш как в следлетните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво - шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.

Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но какво?

Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?

Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.


Иван Методиев

[fred]

Ще продължа с Иван Методиев, мисля и след това:

Храм

Тук някога било е храм,
а после хан крайпътен.
А после пътят запустял
на смок се е превърнал.

Кръчмарю, дай ми чаша дъжд
и късче от луната.
Богат съм днес - ще ти платя
със есенния вятър.

[Mirela]

Когато срещнеш нещо...
Ако не можеш да го разбереш -
измисли си го.
И то ще ти даде най-силния си смисъл.
Убягва ли от погледа ти -
представи си го.
И ще видиш образа му най-истински.
Преди да го докоснеш -
усети го.
И всеки допир ще остане вече
груб и недостатъчен.
Когато срещнеш нещо,
срещни го с себе си -
и ще се срещнеш с него.

Данила Стоянова